Защо ме завърна от прага, когато си тръгвах?
Безсилна от погледа огнен останах дори.
Умът ми повтаряше: "Тръгвай!", но вече не можех –
краката не слушаха вече и казаха: "Спри!"...
Заключи сърцето си с моето в тъмната стая,
а ключа захвърли във бездна от звезден портал.
"Сега е завинаги!" - чух... И внезапно разбрала,
че връщане няма, от жажда и страст полудях...
Сега пак сме тук и сме същите, сякаш немигнали...
Раздялата - няма я... Чувствата стари горят...
Изпиваме с устни отрова от болка отминала...
Изгаряме в страст и безвремие всяка печал... ...