Жадни очи

Aug 31, 2011, 4:00 PM

Poetry » Civilian

647 0 4

Защо ли вече не се усмихвам неволно,

очите ме издават тревожно,

защо ли лете все тъй тъгувам самотно,

за всяко чедо родено копнежно.

Защо ли вече не викам неволята,

за да "преброим дивите зайци,"

защо ли прехраната им е толкова сложна

и са побягнали техните майки.

Защо, човече, да съм добра, омръзна ми вече,

очите ме издават сълзливо,

не, зима иде с ветрец режещ,

на всяко чедо ще дам огниво.

Please sign in with your account so you can comment and vote.