Жадувам

Sep 30, 2005, 6:42 PM

Poetry

1147 0 1

Жадувам за теб и бавно умирам,
всяка секунда безкрайно боли,
тя ме разделя от срещата с тебе,
тя ме убива дори.
Не е сън тази участ нещастна,
тя е истина толкова зла,
тя ме прави човека подвластен
на жестоката тъжна съдба.
Към звездите сълзи пропиляни,
към морето в солени вълни
са отправени вопли от рани
на разбитите мои мечти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жадувам

Want to read more?

Random works