Гласът ти като сянката от огън
от мен прогонва плаха вечерта!
Ще мога ли от страст тъй-луда много
очите си във сън да потопя?
Ефирно нежно те прегръща топъл вятър...
И роклята ти с пъстрите цветя
ме омагьосва, като във театър...
Изтръпнал целия пред теб стоя!
Не ме напускай мое вдъхновение!
Подарък е за всички нас мига -
аз те жадувам, като смъртника спасение
и като жадния в пустинята вода.