Жадувана...
Душата ми е като зима - снежнобяла,
в косите пролетното слънце в злато грее,
и лятото на устните ми алени е спряло,
а есенна сълза в очите ми с тъга се лее.
В усмивката - дъга дъждовно заблестява,
в ръцете ми се крият тихи, топли ветрове,
сърцето с пламък от жаравата се разгорява,
стопява всички слабости и страхове.
Жена ли съм!? Стихия съм природна!
И нежна съм... и бурна... и добра,
и късче обич - руда самородна, ...