Жажда
Обещана ти е. Преди да се роди.
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори
и с плач света си да превземеш,
преди от майчиния вик да заболи...
обречен си в зачатието на нея
Във всичките си мигове единство,
светът ти щом със някого се слива,
в очите на жена, която те изпраща...
ще усещаш - нещо важно не достига
А тя преди да заприлича на любима,
нощем ще сънува всяка твоя липса,
стъпките ти към безводната пустиня
и копнежът ѝ неистов ще те вика...
Ще я чуваш и с последната си фибра,
с кожата си ще усети твойта жажда...
ще гориш и ще гори до рана жива
... любов ли е... до атом те разгражда!
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, Бени, както разгражда до атом... така и ни събира молекула по молекула и ни прави завършени... Благодаря ти за всяка дума...
-
Финалът казва всичко... Поздравления, Жени!
-
Наде, благодаря ти, винаги е чест, когато се отбиваш и оставяш коментар
да.. благодаря, Иване -
Такава е любовта! Посети ли веднъж човека, измъкване няма цял живот! Без нея, все едно не е живял! Поздравления!
-
Отвя ме!
-
пухчето се вее с ритъма на джаз,
а звездите на небето са сякаш от елмаз...
вълните се разливат с пяна по брега,
а по ръбчето на чашите трепка захарта,
вечерта ухае на мохито, сол и мента
отпивам и нощта забърза филмовата лента
) -
Не чувам песни. Оглушах
в мига щом пухчето съзрях!
Настръхнах като мишелов
(...а, джентълмен бе Жан Кристоф)
Ти дай мохитото насам,
че да си искам ме е срам -
помислих,
на мохито с дива мента ще заложи
(нали не иска пък да се изложи)
а той ме изненада,
кодира всичко в друг коктейл
сравним с изригването на Помпей...
вкус на портокал и праскови узрели
че чак чехълът ми с пухче потрепери)
отпих..и над плажа вятърът довя...
намекът за песен и танцуващи фенери
...
Благодаря, Жан -
Енджи, благодаря ти и за магията, и за коментара зарадва ме!
Светли, да, мисля, че всичко е "записано". Много благодаря, че спря при мен!
Ники, зареждащи са думите ти, благодаря! -
Записана в лентата на времето, съдба.🌱
-
Чудесен стих!
Вълшебство си Жени! -
Наливам малка водка и ликьор
от праскови узрели в слънчев двор.
Добавям сок от черна боровинка
и резен портокалов - половинка
...и гарда вдигам с черната капела,
че Sex on the beach се получи коктейла
P.S Не с чехъла!..Долу, долууу! :D -
само съм жадна) оставям преценката на теб но, моля те, добави и малко лед
-
Чух че си жадна. Бяло или червено да бъде?
-
Васко, благодаря ти от сърце
Стойчо, аз ли съм бродница или душата ми броди... знам ли да си сантиментален ти отива, да знаеш
Пепс, благодаря ти за стихчето в творчески полет си и ме радваш
di_t (T.Енчева), много благодаря, фен съм на прозата Ви
Кети, да, като оброк е, когато си срещнал сродния, както казва и Бри. Много благодаря
Бри, имаш сетива, които малко хора имат, но ти го знаеш
ИнаКалина, благодаря
Дени, прекраснице, благодаря ти от сърце -
Невероятна Жени 🌹
-
"ще гориш и ще гори до рана жива
... любов ли е... до атом те разгражда!" - малко като заклинание... И обреченост да пиеш и да не се напиваш! -
Ами, творчески хоризонт: тръгваш!и всяка крачка е надежда...
-
Такава е Тя - диагноза! 💕
- Веднъж паднал - до живот си ѝ в капана.
диагнозата е земен Рай и Ад - спасение няма,
в небесата ще летиш, ще се давиш и гориш,
хиляди пъти ще умираш и ще се родиш,
верен и неверен, сит-преситен, гладен-жаден,
ще си носиш вечно кръста безпощаден,
обречен да си болен на живота от лудостта,
с друга дума - в капана си на Любовта! -
Интересен ъгъл, под който е погледната любовта - като оброк, като пророчество.
-
Хубав стих!
-
Прекрасно е!
-
Жени, ама много лирика и личен сантимент...бродят през душата ти!
Специални поздрави,защото стоя пред думите,които си сътворила като осъден на разстрел.
Днес съм сантиментален ха-хо...😍
Само си го помислих, но изглежда автентично.
Прегръдки, защото знам, че няма да те задържа (не работя към сигурността!),повярвай ми!🌹 -
Предопределеност, Жени! Жажда за... любов!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
