Пролетта ми се усмихна
                         през тюленото ми перде.
                         Очите ми поискаха
                         студа в тях да умре.


                     
                          Цветът овощен ми намига,
                          без някаква си суета.
                          Не се е отказал приятел да намира,
                           забравил е за завистта.
 


                           В мене слънцето се ражда,
                           "уморената" локва изсуши.
                           За човещина изпитвам жажда...
                           Човекът може в себе си да я гради!


          
                                                 17.03.08г.