Жажда

Oct 2, 2005, 8:06 PM

Poetry

878 0 0

През пръските пяна
прелива мигът
докоснал ръцете,
само движение
обвило контура
на времето
в изящна хармония.

През пустинята
път не минава
и от тишина оглушават
миражите,удавени
в жажда песъчинки
сладникаво лепнат
по устните.

Духът е сянката
на мисълта,
пясъчна пяна
призрачно обвила
телата ни
в мига на сътворението,
първият вик
от глътка надежда.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Жажда

Свързани произведения

Comments

Random works