Feb 5, 2011, 1:55 PM

Жажда 

  Poetry » Love
1023 0 10

Без думи мога да те викам,

без четка – да рисувам твоя свят.

Така жестоко искам да те има,

че мога от копнеж да те създам…

 

Да те даря със морските талази,

да те жадувам с дъх на бор вековен.

За да не бъдат мислите ми празни,

ще ти врека най-живия си спомен…

 

Ако във миг престана да те имам,

от болка ще замлъкнат птиците.

Земята ще покрие тежка зима.

Вселената ще изгори в зениците…

 

Ако те нямам. А така дълбоко

желая да си винаги до мен !

Без теб високото небе не е високо!

Без теб светът е най-обикновен.

 

Оръфан. Дрипав. И досадно скучен.

Зациклил във поредната лъжа.

Затуй бъди! Бъди и днес, и утре -

на мойта лудост давай красота…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??