Без думи мога да те викам,
без четка – да рисувам твоя свят.
Така жестоко искам да те има,
че мога от копнеж да те създам…
Да те даря със морските талази,
да те жадувам с дъх на бор вековен.
За да не бъдат мислите ми празни,
ще ти врека най-живия си спомен…
Ако във миг престана да те имам,
от болка ще замлъкнат птиците.
Земята ще покрие тежка зима.
Вселената ще изгори в зениците… ...