Jun 30, 2013, 3:27 PM

Жажда 

  Poetry » Love
1312 0 12
Очите ти, по-жадни от небе,
рисуват полудели в тишината.
А аз изгарям… После две ръце
са онзи свят, във който синевата
взривява с вик разумния покой.
Виж, пак съм огън в мъжките ти мисли…
И знам, че до безпаметност си мой,
такъв, какъвто дръзко те измислих.
Дошъл при мен от други времена
със спомена за влюбени морета.
Аз пак сънувам танца под дъжда
и дълго се сбогувам с ветровете… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??