Feb 22, 2011, 7:49 PM

Жажда 

  Poetry » Other
509 0 0
Не спирам се
на думите
до призрачния праг.
Опивам се
от още-то –
вибриращо зад тях.
В астралното
на сферите,
преплетено в сияние,
попивам жадно
себе си –
любов и състрадание...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??