Поглеждаш ли понякога в прозореца
да видиш звездното небе,
отворено
като зеница срещу теб?
И коленичил на една стена във стаята,
пронизан от лъка на тишината,
да чуеш,
как наум се молиш?
И как набъбва в теб една планета -
омесената от дланите ти като пластелин -
завърта се сред мрака ти
и става светло - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up