Живот ли е!?
Цената му винаги е висока.
Сълзите си пиеш и раните си ближеш като куче -
сам и пак сам, а после, и затова си от вината виновен, че се мъчиш.
Омръзва, приятелю, омръзва.
Клети сме всички, но плюем си в очите и болка сами на другите
не признаваме, а с подлост обвиняваме.
С кални ръце към раната посягаме.
Живот ли е!? Дотяга...
Днес не е добре, а и утре няма да е.
Търпиш и преглъщаш пясъка, и пак търпиш.
И това ще отмине, когато краят на търпението ти, настъпи, иди си. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up