Бледнее правотата, губи смисъл
и земна твърд пропада под краката.
Подхлъзване на лед в чужда мисъл
в синджирна брънка скъсана халката.
Пришити добрини с конец изкуствен.
Накъсани надежди. Захабени
фалшиви строфи. Лицемерни чувства
в малки хора, жалки, озлобени.
Изгубили на погледа броката,
дълбаят рани в неприкрити свади.
Единствен Бог, щом хване им ръката,
всемилостив от пъкъла ги вади.