Жалки

May 30, 2018, 11:37 PM

Poetry

751 1 3

Бледнее правотата, губи смисъл

и земна твърд пропада под краката.

Подхлъзване на лед в чужда мисъл

в синджирна брънка скъсана халката.

Пришити добрини с конец изкуствен.

Накъсани надежди. Захабени

фалшиви строфи. Лицемерни чувства

в малки хора, жалки, озлобени.

Изгубили на погледа броката,

дълбаят рани в неприкрити свади.

Единствен Бог, щом хване им ръката,

всемилостив от пъкъла ги вади.

30.05.2018год.

МаЖор

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-05-31T10:46:56+03:00

Без коментар. Излишен е.
МаЖор (Мария Божкова)

2018-05-31T08:10:02+03:00

Благодаря 🌷!
Твърде много се озлоби светът...
Боли ме да гледам, как хората забравят, че животът е един миг и го рушат със злоба и негативи. Как не ни учат в училище на щастие?
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-31T06:00:00+03:00

Добре, че и Бог е тук, за да вади лицемерите от ада! Иначе, твърде сгъстена , нагнетена черна емоция! Смазва! Поздрав и прекрасен ден желая!