Apr 17, 2012, 10:34 PM

Жега 

  Poetry » Other
1148 0 22

           

         Жега

 

  Залезът  изтля.

  Нощта  не  плисна  хлад

  над   този   побелял 

  от    жега    град.

  Светофари    уморено

  делят  посоките  на  ада

  в  червенo... жълтo... и  зелено.

  Върволици от  коли,

  зад  блясъка  на  фаровете 

  притаени

  ръмжат по 

  асфалтовите вени

  на  нашия  зомбиран  свят...

  Небе,   разкъсано

  от    рев  моторен,

  в  ярост   непозната

  диша,  с огнен   дъх   

  гори  сега   земята.

  Скрит  зад  ламаринените

  брони,

  човекът 

  денонощно  нещо  гони...

  А  животът  си   тече,

  не  спира,

  един  се  ражда,

  друг... умира.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??