Два облака сме ние и гърмим
по-силно от светкавици през юли.
Събуден ураган души ломи...
А правехме се с тебе на нечули.
Гневът със стъпки котешки пред нас
ни водеше в посока неотменна.
И обичта загуби своя бас -
не оцелява в пламъците тленното.
Прилича кислородът на смола,
печата лепкав върху нас поставя.
А жегата с трошащи колела
подкарва нежен спомен към забрава. ...