Желая да те разбера,
но ти остана там,
където свободата твоя е;
(където своя дом откри)
Но тишината моя е...!
И в Нея пиша
за две загубени сърца,
скитащи сами из пътя:
(сами, изгубени, без светлина попътна)
във замряла тишина,
в която пиша...
Обичах те, но тогава не разбрах ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Още едно обикновено стихотворение,
написано с надеждата някого да вдъхнови!