Желание
Желание
Стига срещи по тъмно и някакво трескаво вричане,
след което сме доста щастливи и малко ограбени.
И не ни ли омръзна подобно глупаци да сричаме
на страха тази азбука – примка за ангели паднали...
Затова влез направо, не стъпвай на пръсти уплашено,
през парадния вход на живота ми тъжен нахълтай.
Нека друг вместо нас да надига възторжено чашите,
пълни с трескава радост или предплатено безсмъртие.
Нас какво ни събра – може би всяко дълго очакване
да се случим не в приказка бяла, а в делника скучен.
И изпратихме толкова хора, и шеметни влакове,
докато да обичаме истински с теб се научим.
Тази близост обаче, любима, е страшно проклятие.
Ти ми липсваш, дори и когато дъхът ти ме парва.
А когато съвсем се оттласна от твойте обятия,
в мене бие с крилете си някакъв призрачен гарван.
И кълве всяка дума за тебе в сърцето ми, клетото,
и очите ми тъмни към теб устремени изцяло.
Но и тъй ще достигна пред крехкия рай на нозете ти,
за да смъкнеш товара със грижи от моето тяло.
Но не ме съжалявай… докосвай ме с пръсти изстинали,
за да търся пожари на чувствата в себе си още,
да се връщам със ярост към твоето тайнствено минало
и изпълвам с дихание всички отминали нощи…
Да умирам ту в бран, ту в дуели и битки уречени
сред мъжете на твоите сънища – горди и властни.
Затова спри да търсиш уюта на зимните вечери
и да пазиш гърба ми от някаква страшна опасност.
Тръгвай с мен… Този свят май отдавна не е вече същият
без знамения, вятърни мелници и серенади.
Само път ти предлагам, без намек въобще за завръщане
и горчилката всъщност на всички възможни наслади.
Само път ти предлагам… а то е почти като вричане
и не знам накъде, и изобщо с какво ще се срещнем.
Колко време разравяме в тази житейска къртичина
свойте праведни думи и мисли пословично грешни.
Стига срещи на тъмно... Под пепел от вчерашни рани
още паля звезди и притулвам студени поднебия,
а щом стигна предела на своите скришни желания
може би ще умра… или пък ще зачена от тебе…
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Зашеметяващо!!!
-
Поклон пред свободомислието ти, пред аристократизма на чувството, пред мъжествената и достойна твоя позиция! Присъединявам се към емоционолния ти бойкот, преподредил ценностите на онези места, които те заслужават! Дълбок поклон пред таланта ти!
-
..."може би всяко дълго очакване"
-
Само път ти предлагам… а то е почти като вричане
-
!!!
Винаги чета стиховете ти на глас!Така още по-силно усещам всяка дума в тях,която носи своята тежест!Можеш го! -
Много силно! Продължавай да зачеваш такива деца и ние с удоволствие ще ги четем! И - истинската наслада трябва да има горчивичко, в десятката!
-
Удоволствие изпитах..., голямо удоволствие!
-
текстът е убийствено въздействащ!
-
Хубав ритъм, на места накъсан, малко дълго.
Добри елементи в творбата. Поздрав. -
!!!
Много хубав стих!
Но на 2-3 места, мисля че може да се пипне ритъма.
(Нищо лично. Мое мнение) -
Почувствах те много близък на душата си, навярно от желанията които тя поражда!
-
И аз те чета
И аз имам същият въпрос като Елмира:
В първото четиристишие няма ли едно пропуснато "да"? -
Виртуоз... на слово и Души...
-
Много силно стихотворение!
-
Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш-
тя идва някога сама.
Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо
живота шарен,променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив! -
Много силна, много мъжка поезия.
Отново ме очарова. Дай Боже повече такива творци в "Откровения".
Знаеш, че те чета с удоволствие, нали?
П.П. В първото четиристишие няма ли едно пропуснато "да"? Имам предвид:
Стига срещи по тъмно и някакво трескаво вричане,
след което сме доста щастливи и малко ограбени.
и не ни ли омръзна подобно глупаци (ДА) сричаме
на страха тази азбука – примка за ангели паднали.
Пак казвам - пишеш прекрасно.
Поздрави! -
Нас какво ни събра – може би всяко дълго очакване
да се случим не в приказка бяла, а в делника скучен.
И изпратихме толкова хора, и шеметни влакове,
докато да обичаме истински с теб се научим.
... -
"Само път ти предлагам… а то е почти като вричане..."
Всъщност бих цитирала цялото стихотворение...
Поздрав!
-
Аплодисменти !!/ нямам думи, уникален си /
-
Тука ще мълча!!!
Разстърсващо!
"докато да обичаме истински с теб се научим."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
