Желание
Желая аз да те видя отново
- да започне всичко
наше наново.
Да си пак усмихнат ти до мен,
както в онзи топъл ден.
Желая устните ти нежни
да не намерят в друга никоя
моите мечти безбрежни!
И с неспир
да търсиш път към моето сърце,
и с длан спокойна да милваш моето лице!
Желая погледът ти закопнял,
когато е в друга
дори за миг поспрял,
да е винаги "сив" и "побелял"!
И от скука и отчуждение
отново да търсиш
моето смирение!
Желая те, но явно много аз желая...
... и с това желание,
равносилно на приказно мечтание
- разделено от девет планини в десета,
докато превърне се в пътека,
аз не мога нищо да направя
освен явно... само да желая!
© Цветослава Младенова All rights reserved.