Apr 12, 2009, 11:04 PM

Желание 

  Poetry
1285 0 3

                                           Желание

 

В живота ти не искам

              да съм залив,

където в ранна утрин

               ти ще спреш,

и ще отплаваш в

               кървавия залез,

и ще оставиш

               мъка и копнеж.

 

По пътя ти не ща

                да съм поляна,

където ще отседнеш

                в утринта,

и ще тръгнеш

                после с коси развени,

за миг поне не сетил се за мен.

 

В живота ти не искам

                  да съм спомен,

за който ще се сетиш в късен час,

кога случайно

                 плика стар разтвориш,

и в тъмното прозвънне моят глас.

 

АЗ искам да съм

                лек, попътен вятър,

издуващ корабните ти платна.

Любима да съм ти

                като земята и скъпа

                като младостта. 

© Кети Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??