Apr 2, 2011, 6:14 PM

Желание 

  Poetry
765 0 8
ЖЕЛАНИЕ
Свенливо луната зад облак се скри.
Звездите започнаха танц нестинарски.
Под клони вековни дърво ни покри,
единствен свидетел на нашите ласки!
Тъмнината стана някак прозрачна.
И в клоните нежно пееха птици.
Усети и вятърът нашата обич
и морно погали твойте къдрици!
Не мислех, че времето трябва да спира.
С теб да сме в него исках да бъдем.
Щом свърши нощта, луната се скрива... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Random works
: ??:??