Когато в огъня се ражда всяка вяра,
във жар изваяна от болки тежки.
И като слънце-огън душата пак изгаря
не надежди, а желания са нечовешки.

И вик безпомощен в тъма отеква,
в затворен кръг на блянове и страсти.
затворена душата - птица в клетка .
Желанието над човека властва.

И следва той оная сляпа вяра,
която във глупак го пак превръща
във мрака черен,душата окована
със силата на копнежа го обгръща.

Човека пада, става, пак се моли
и не на Бог, а на магия зла и черна
дори и да успее бляна да догони
Той пак ще си остане недокоснат.