Когато заспивам те искам

да разкъсаш нощта на парчета
и във всяко едно да обвиеш:
една усмивка да свети,
една ласка да топли през зима,
една целувка да цъфти сърцето,
една сълза сама без име -
заблудена слязла от небето.
Прегръдката спояваща двама,
една среща която дотичва.
Детство играещо дама,

даже, когато е вече различно.
А аз всичко това ще развия 
във деня останал самотен.
Ще се гмурна и ще те открия

и дълбоко в душа ще те скътам.