Apr 1, 2007, 8:57 AM

Желание 

  Poetry
690 0 16
Като вятър подхващаш косите ми,
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.

Аз полепвам по устните медено -
недолюбена крехка лиана -
пия ласка, в снагата ти вплетена,
да разцъфна без свян във стенaния.

Като зов, като грях, като истина
на зората в очите сме чудото.
Дъжд ли си, идваш мен да разлистиш.
Сън ли си, няма да се събудя!...

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??