Какво ми става аз не зная?!
Но знам, че искам да съм с теб до края!
До края, до сетния си дъх,
Да те обичам, да няма мира моя дух.
Но едва ли пак ще се получи,
Ще трябва чудо да се случи.
Много често нощем плача,
Спомняйки си за отминалите дни,
И моля се, със глас крещя:
“Върни се! Така не мога да заспя.”
Обичам те! И винаги ще те обичам!
Дори да не успееш да простиш,
Ще продължаваш мене да гориш,
Защото ти научи ме да бъда силна,
Да се боря, да живея и - знай,
Че вечно аз за тебе ще копнея!!!