Искаш вълшебните сънища, през фоейрверка на бурите.
Забравените мечти те отвеждат да скиташ.
Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен.
Разбираеми. Прости. С тях да политаш...
Искаш да се превърнеш в милиарди искрици.
Топла пяна да бъдеш в моите длaни.
От пепелта на разделите полита Жар-птицата.
Печат по скалата - това ще остане...
Ще се вържат на възел... ще завърши играта...
връвчиците на съдбата, пропити от восък...
За последен път те изгаря огънят на словата...
Фитилът на обичта придушено изсъсква... ...