s7r (Валери Шуманов)
256 444
Jul 22, 2008, 11:01 AM

Желание 

  Poetry
652 0 5
Светът ни милва с прелестни дъги.
Почувствани, но вечно невидяни.
Една жена внимателно върви
и нещо стиска в нежните си длани.

Една жена, по-крехка от мечта,
тихичко пред моя лик застана.
Подари усмивка, подари сълза.
И аз не знаех как да я поканя.

Сякаш вихър мощен ме помете.
Погледна ме с невинност на дете.
Попитах я - какво държи в ръцете.
А тя държала моето сърце.

Не навреме той, животът, ни завари!
Нещо пукна. Някой каза: "Спри!"
И трепна в мен онази обич стара -
пак да бъда в нейните очи.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??