Държа те във ръцете си Съдба!
Копнях неистово това - да бъдеш моя.
Тъй дълго търсих - имам те сега!
Ала дали намерих щастие в покоя?
Какво бих искал повече от туй
когато във ръцете ми Вселената
смирена чака моите слова?
Желанията ми за някого са прости:
- Зелени да са свежите листа...
- Потоците да са кристално чисти ..
Но третото?
Какво да пожелая?
Дали да пожелая Любовта?
Мълча смирен!
Простих се с чифт крила!
Надолу падам, все полека и полека ...
С последната умираща пчела
от този свят ще си замине и човека.
© Ангел Милев All rights reserved.
Благодаря ти Гавраиле!