С очи си обезпечавам недостатъци,
потърси във тях отвъд тъгата
и виж онези гаснещи отблясъци,
как последен танц рисуват пред зората.
Аз чукам по вратата - отвори ми,
отвори на безполезните желания,
нека влязат и поседнат само миг,
скрити от неловкото мълчание,
което жестоко с Коса ги преследва
да вземе и последната им същност,
за да може после тишина да последва,
тишина за една отчаяна вечност.