В преддверието на Несбъднатото
набъбва Липсата
от допира на Светлото и Тъмното,
на „искам” и „не искам”.
Прегракнали от виене мълчания,
със раздърпани джобове от вини,
умират гладни, нецелунати от вяра
под сенките на „няма” и „дали?”
Зазидано, Възможното се блъска
във катинара на „не мога”, „не сега”...
Но дори всички мигове да са заключени -
Желанието е отключена врата...