Има ме. В зората бликнала
аз обещавам светъл ден.
Има ме във всеки първи детски писък.
Има ме във всеки нов Икар.
Има ме във аромата топъл, хлебен.
Има ме във първия буквар.
В странна смесица от стих и проза,
сбрала в себе си и праведност, и грях.
Има ме във мъжкото спокойствие –
винаги обграждаща с любов.
В първа радост, в първи свян и сълзи.
Има ме. Кажи, не съм ли истинска!