Погледнах те! Останал бях със зинали уста…
Желанието в мен напираше брутално...
Поисках да те имам… Да! Как? За вечер ли? Не! Не за една...
След всеки поглед в теб се влюбвах аз фатално...
Нима реална си? Не си мираж?
И мога да пристъпя плахо къмто теб? Да те докосна?
Или съм просто като сатиричен образ плъзнат по леда върху вираж,
а красотата твоя би била за мене смъртоносна…
Какво се случва във главата ми сега?
Защо прокрадват се внезапно подли мисли…?!
Защо копнежите обвързани са с образа на твоята снага…
И всичко е мираж, а няма кой да ги осмисли… ...