Възпяват те поетите,
когато още цвят си неразлистен,
когато на бял кон вятърът те вее,
когато си самото обещание,
загадка и въпрос неясен.
Рисуват те, когато си началото
във шепите на изгрева
и самодивска е снагата ти,
когато всичко си и още нищо...
Вървиш през стръмнини и кратери,
раздаваш щедро всичкия си дар,
докато се превърнеш в грижа ...