Родена си със ласки да даряваш
и майка и съпруга да си ти,
със нежност ледовете да стопяваш
да бъдеш ТИ, дори и да боли.
Била си млада - преди 100 години,
утъпкана пътека е след теб,
животът като вятър ще отмине,
ти знаеш, няма да е лек.
Когато сълзите напират,
усмивка скрива чувствен ураган,
сърцето бие, нека да не спира,
понякога разплакано е, знам. ...