Усмивката трепна при твоя вид.
Сърцето запрепуска в бърз галоп.
Дъхът ми секна.. и той – убит.
Ръката, трепереща потърси джоб,
за да не се протегне към косата
да зарови пръсти в този абанос
и да прекъсне устрема ти нататък
към келнера, помислих, със поднос.
Но погледа си не успях да контролирам.
Той плъзна се по нежната ти плът,
облечена в рокля, но тя не побира
красотата ти, струяща на сноп.
А краката ти, намекващи за грация,
скрити под тюл, сатен и коприна,
минават през мислите на цяла нация,
готова за тях да даде поминък.
Мина през мен и отправи ми поглед –
дълбок и син, приличащ на прибоя,
а устните ти – като ягоди на пролет
ми доказаха, че си единствено моя.
© Биби All rights reserved.