Жена
(просто Стон, в плът от земен прах)
Стоя на стол
в средата на чувствена Пустиня
и тананикам думи със омаен блясък -
думи в цвят на праскова и маракуя
и задушаващ аромат,
от който ти залиташ
и забравяш за семейство,
свян
и РЕШАВАШ ДА ПОТЪНЕШ САМ
в тоз завличащ пясък... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up