Жена

(просто Стон, в плът от земен прах)

 Стоя на стол

 в средата на чувствена Пустиня

и тананикам думи със омаен блясък -

думи в цвят на праскова и маракуя

и задушаващ аромат,

от който ти залиташ

и забравяш за семейство,

                                           свян

                                                   и РЕШАВАШ ДА ПОТЪНЕШ САМ

                                                                             в тоз завличащ пясък...

Тихо стена в Утрото и плача

за Вълшебницата  стара,

която сред водите в златен прах

скрила Тайна -

стара Тайна,

 за Огнена Жена една,

изтъкана не от плът - А ПЛАМЪК...

Пресрещала из пясъчните дюни

Дивите Мечти на подивелите от глад Коне

и с погледа на Звяр прогонен

превръщала се  Тя за тях във

Ден прокобен...

Едно клане -

посичащо вси Чувства и Мечти потайни,

дръзнали да се явят оголени пред тез уста -

едни устни с цвят на плод сластен,

погубили не един Мъж досега...

Разравяли Мъжете таз Пустиня жарка

и сеели цветя

с Надежда, че Вълшебницата с тез уста,

с цъфтяща праскова на тях,

ще се смили над чувствата им, пълни с глад -

не знаещи, не пожелали да обичат досега

 от СТРАХ...

Стоя на стол

в средата на чувствена Пустиня,

а пред очите ми Гори!

На устните ми Пламък -

тлеещ и свенлив,

прочувствено мълви

приказка за оназ Царица властна

с горящи ходила...

Оназ Жена прекрасна!

Огнена вода -

убиваща и сластна!

Разказват само мъртвите за Нея...

Няма Жив,

за да добави нещо,

или да опровергае таз легенда дива

за една Пустиня и една Невеста - неприбулена,

присядаща сред дюните на стол -

                                                         и пеела...

А устните -

разцъфнал трън...

Ни да ги целунеш...

Ни да ги откажеш!

Просто Стон,

в плът от земен прах -

все още Непокварена!

Стоя на стол

в средата на чувствена Пустиня...

Една невеста - неприбулена...

Една забравена във времето Царкиня!

А устните ми -

Праскова и маракуя през Деня

и див бодил през нощната тъма...

Една Вълшебница...

Стара и зла...

Една неприбулена Царкиня!

21.11.2009                                Л- Е