Жена
Звездите спускат се във твоите очи.
Гмурва се луната във душата
като в море с незнайни дълбини
от някаква Вселена непозната.
Толкова красива е нощта!
С тебе тя е още по-красива!
Ти си най-сияйната звезда
в небосвода! Ярка и красив!
Космосът със тебе е безкраен!
Някъде дълбоко в тъмнината
аз съм само метеор случаен,
скитащ без посока в небесата!
Необятна и благословена,
Господ с вечност те е надарил!
В теб събрал е цялата Вселена.
И надежда и любов е скрил!
Чакана и винаги желана!
Любена със страст и със сълзи!
Болка и любов! Кървяща рана!
Огън, който вечно ще гори!
© Георги Иванов All rights reserved.