Oct 26, 2013, 6:00 PM  

Жена нависоко 

  Poetry » Love
937 0 12
Където и да сме, ще ни дочака.
Не ни задава вечните въпроси....
Обича изненадите на мрака,
но утрото в зениците си носи.
Ръцете ù ни търсят запъхтяни
и допира им... услужливо помним.
Изгарят незарасналите рани
с целебен плам в душите ни бездомни.
Въззема ни щастлива и безбожна
с целувките си огнени, но къси.
Пречиства непристойната ни кожа
със тайнствените знаци на страстта си. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??