Tilenus (Станислав Русев)
228 379
Jun 26, 2015, 11:57 PM  

Жена първична 

  Poetry » Other
387 0 5

 

 

 

 

Защо гледаш през лупа моят живот?

За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.

Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят.
И в двата случая съм мъртъв.
Важното е, че мога да взимам решения,
затова съм по жив и от Господ.

Не мога да стрелям. Аз съм ревнивец,
лапнал дулото на пистолета.
Силата ѝ е, че е Жена първична.
Слабоста ми е, че съм Мъж на място.

 

© Станислав Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Когато осъзнаеш "Свободата" си - се "напиваш" до безпаметност, защото дълбоко в себе си знаеш, че ако помниш ще тръгнеш по обратния път към "затвора" си..Красивото в болката от чувствата е само в мисловния копнеж, реализирането им е началото на края...
    Сърдечен поздрав, Станиславе!
  • Винаги съм харесвала мъж на място! Другото е гонене на вятъра.
    Интересна и сериозна творба, която ми допадна!
    Хубава събота, Станиславе!
  • Бях негодник Илона. Бях и светец. Грабих и са ме ограбваили. Всичко направих за нея. Сега тя е с мен. Едва прохожда. С последните си нерви,
    ще я попитам, не ще се ожениш ли за мен, а дали още можеш да ме целунеш.
    Страхувам се, да каже да. Страхувам се да каже не. Това е да лапнеш не пурата а дулото.
  • Няма нищо по-трагично от мъж на място, защото жените винаги предпочитат негодниците, Станиславе! Утехата е, че лапаш дулото и си го казал добре!
    Гледай само да няма патрон в цевта и си мисли за Моника Люински.

    Поздрав и приятна вечер!
  • Аз те поздравявам. Мислех си, че никой няма да го разбере.
Random works
: ??:??