Жена съм и си ми отива

Mar 8, 2024, 8:33 PM

Poetry » Phylosophy

556 2 6

Жена съм и си ми отива,
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива,
жена съм и си ми отива.
Потоп световен съм и суша,
след мен – градина или трън,
понякога на длан се гуша,
вилнея с бурята навън...
Замлъква вятърът заслушан...
Потоп световен съм и суша. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жена съм и си ми отива

Want to read more?

Random works