Прилича на изгубено море,
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина,
в косите й игли пилее огън,
как се разлюбва влюбена жена,
и се целуват приливи за сбогом?!
Линее жадна пълната луна,
топи се в тъмното като отрова.
Жените са безброй, но е една,
фатално лудата, в очи готова ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up