И тъй пътувахме ние дълго с влака,
а после и на горския с колата.
И минахме поляни и полета,
дойдохме най-накрая в планината.
Чукари, драки, камънаци.
Внезапно горският ми вика:
- Ей, ето я, край “живата вода”.
А тя една красива, стройна, млада,
а аз си мислех, че е стара баба
с бастун, гърбица, очила.
- Здравейте... Добър ден - с приветлив
глас ù казах аз. ...