Жената, която мислеше, че е птица
Не полетях. Безмълвните молитви
остават, всъщност, винаги нечути.
Понякога сънувам, че съм птица.
Но там, където стигам, все е пустош.
Аз помня как звънтеше листопадът,
не ми достигна смелост, за да тръгна,
да те последвам – в Рая, или в Ада.
Така се ходи върху живи въглени.
Сега не откънтяват мойте стъпки
под летния порой върху паважа.
Било ли е, или сме се сънували –
навярно никой няма да ни каже.
Не е ли време вече да ме питаш
дали трънлив е пътят към звездите,
щом някой в мене кърти керемидите
в отчаяния опит да излитне?
И изгревът ли е гравирал утрото
по златните корони на дърветата?
Моля те – преди да се сбогуваме,
прекърши завинаги крилете ми.
В.Й. 3 септември 2018 г., София
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Райне, Латинке, прегръщам ви
-
"Моля те – преди да се сбогуваме,
прекърши завинаги крилете ми." - ! -
Много сила!
-
Благодаря ви, приятели, бъдете!
-
С Мария! Удоволствие е да те чете човек...
-
Все още не зная в кое си по-добра,Валя-във фотографията или в поезията?Мисля,че и двете са много,много качествени!!
-
Почитания! 🌹
-
От известно време толкова силни, спонтанни емоции се изливат от стиховете ти, сътворени с толкова изящество, хармония и чувство, че...чак си представям какви може да са причините за такива мощни емоции!
При всички случаи, удоволствието е за читателя! -
Винаги ще имаш криле, Вал, поезията ти ги е дала и те са си твои завинаги! Дори читателите ти летят с теб!
-
Аплодисменти, Валя!...
Винаги съм харесвал стиховете ти и този не прави изключение!...Ще се връщам още много пъти на него!...Благодаря!... -
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
