Жената на непризнатия поет
(Буриме)
Пак стихчета ми сипеш като град.
Доказваш с тях, че родом си от село.
С една заплата скърцаме от глад,
безделнико, туй подчертай дебело!
Не бачкаш хич, все дращиш, бе, келеш!
Поемите ти плачат за боклука.
Идеи — кръпки, ритъм — скъсан пеш,
а авторът им — да виси на кука!
В граматиката толкова си бос!
Напразно в строфите ти диря вица. ...