ellyst (Ели)
136 868
Jul 12, 2012, 9:41 AM

Жената - Птица 

  Poetry » Other
1422 0 20

Кръстосва по бетонни булеварди
и спира край бездънните витрини.
Проблясват във очите ù Плеяди,
напиращи да литнат от години.
 
И често си мечтае да отвие
наметката от кукувича прежда -
Крилата си от погледите крие
под сива и опърпана одежда.
 
Отдавна е забравила какво е
гнездо, в което пилета те чакат.
Гнездо, което да нарича свое
и във което е уютен мракът.
 
Със вятъра рисува по небето
от облаци и дъждове картини.
Препъва се по сивите павета,
но рие със очи небето синьо.
 
Тя ходи, не лети. Все търси нещо,
в очите на минаващите взряна.
А те, смутени, бегло я поглеждат
и отминават, сякаш там я няма.
 
Във парка всяка сутрин се усмихва
на някой лъч, промушил се в мъглата
А птиците – сестриците – притихват,
в очакване да махне със крилата си.
 
За нея казват, била полудяла
в една самотна, мълчалива пролет.
Жената със криле в наивно бяло,
отвързала душата си във полет.

 

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??