Днес е един
най-обикновен ден,

в който животът лежи

в локва от бъдеще,

а небето е изпълнено

със скитащи гарсониери

и разгонени облаци.

Време е за разсънване.
Защото...

Слънцето разхожда пръсти

по белите ни ръце
и гони правите ъгли.
Вчера бяхме ходещи статуи

с накиснати от дъжд мисли,

изгубили нечувствителните си части.
Странно. Това ни се удава.
 Днес? Днес ти си в началото.
В началото на повода,

който разхожда
жената с луксозния глас.  

05.05.2013