Nov 14, 2008, 11:24 PM

Жената, сбъднала мечтите си... 

  Poetry
779 0 9

                                                                         

Разпъна се.

Ужасно сладко.

Екстазно се напиваше с сълзите си.

Разпъна се.

Съвсем самичка.

Когато се целуваха звездите й.

 

Не беше честно

да я претопят с лъчи.

Но тя успя да бъде изживяна.

Извади им красивите очи.

И нежно се кова. Засмяна.

 

А те я биеха.

С камшици светлина.

Кошмар да бяха, щеше да ги срине.

Победа беше в своята война.

След края тихо си почина.

...

 

Разпъна се.

И бе щастлива.

Когато се разлюби с дните си.

Усмихна се.

Та аз познавах

Жената, сбъднала мечтите си...

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??