Жената във черно
Обичайният, хладен Мистрал
косите и черни с ярост бе разпилял.
Край вълнолома видях я да крачи
и на каишка разхождаше свойта печал.
Жената във черно, със стройна снага,
очите си скрила зад чифт очила.
И стъпваше в ритъм енд блус
(музикантът на кея помнеше нейния вкус).
Не поглеждаше вляво и дясно -
просто вървеше напред...
и всичко, всичко беше и ясно - ...