Жени
На момичетата, като мен...
те сами ще се познаят!
Обречени да бъдем силни.
Дамгосани да сме езични.
Воюваме със сетивата си,
а нощем в сънища различни
очи рисуваме на птици
в сърцевината на безкрая.
И само там не сме войници.
И чудо е това, но зная
как покоряваме планети
и мълком раждаме живота.
Как плачем тихо над куплети
и носим своята голгота.
Когато някой се опита
да ни постави на колене,
нозете стават на копита.
Крилете пърхат за летене.
Езикът сплита се на възел,
когато трябва да ласкаем.
Редим един безкраен пъзел.
Все още можем да мечтаем.
Ако издайница в очите
се търколи пред много хора,
ще ни простят ли пак сълзите,
че ги наричаме „умора"?
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Петя, радвам се, че все още ме четеш!
-
Поантата ти е разбиваща!
Както и целят ти стих!
Браво!!! -
"Когато някой се опита
да ни постави на колене,
нозете стават на копита.
Крилете пърхат за летене."
Защото сме "обречени да бъдем силни"!
Прегръщам те силно Дима!
-
хубаво, женско!
-
Липсваше ни, Дими! Много време те нямаше! Поезията ти е като глътка свеж въздух сред градския смог!
-
Много,много красиво и истинско. Благодарим за посвещението!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
