Mar 20, 2008, 12:29 PM

Женска мъдрост 

  Poetry » Phylosophy
1030 0 11
С широки крачки бързаше към нея,
трепетът в сърцето караше го да лети,
а тя вървеше бавно, като приказна фея,
скривайки в усмивка невинните мечти.
Две по две ръцете се преплетоха,
устните се сляха във любов
и на мига към Рая се понесоха,
за да усетят силата на своя нов живот.
Сега – задъхани, доволни и отпуснати,
откраднали си бяло облаче от небесата,
лежаха двамата щастливо влюбени,
вярвайки във силата на чудесата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??